Българин участва в откритието на 1015-тия потенциално опасен за Земята астероид

На 02 Февруари 2009 в циркуляра MPEC 2009-C09 на Центъра за Малки планети в Харвард беше оповестено откритието на потенциално опасен близкоземен астероид -  2009 BD81. Откритието е направено на кадри заснети в Astronomical Research Observatory (H55) от Робърт Холмс на 31 Януари. Новият обект е засечен на тези изображения на 01 Февруари от участниците в международната кампания за търсене на астероиди (IASC) Стивън Кирби, учител от Тексас и Кольо Данков, българин, доброволно подпомагащ организацията на проекта. Веднага след това, наблюденията са потвърдени от астронома Харлан Девор и изпратени в MPC. Необичайното положение на обекта, близо до северния небесен полюс определя 100 процентов NEO рейтинг на новия обект и неговата предварителна ефемерида веднага е качена на страницата на MPC за потвърждаване на нови близкоземни обекти. В следващите няколко часа в нощта на 01 срещу 02 Февруари новият астероид е потвърден от обсерваториите Silver Spring, Sandlot и Magdalena Ridge и е предвидено най-голямо сближение със Земята на 27-ми Февруари само на 7 млн. км, а в средата на февруари максималната яркост ще достигне 18 звездна величина. След първоначалното изчисление на орбитата на базата на късата тридневна дъга от позиции, направено за 100 години напред във времето 2009 BD81 е качен на NASA/JPL risk web page като потенциално опасен астероид (PHA). Предвидени са няколко изключително близки преминавания до Земята, първото от които на 04 Март 2042 само на 5.5 земни радиуса от нашата планета (35 000 км), а следващото през 2046 година. Новият астероид с размер от 300 метра остава на страницата с опасни обекти до 09 Февруари, когато благодарение на новите наблюдения опасността от сблъсък е отхвърлена.

- Откритието не дойде съвсем неочаквано и едва впоследствие осъзнах значението му. В продължение на 4 месеца участвам в проекта KAP (Killer Asteroid Project), който се реализира с помощта на обсерваторията Astronomical Research Institute, намираща се близо до Чарлстън, Илиноис и финансовата подкрепа на НАСА. KAP има за цел да предостави на ученици и студенти от цял свят достъп в реално време до изображения, на които са заснети близкоземни астероиди и да им даде възможност да се научат да обработват тези изображения и да предават в MPC получените астрометрични данни.

Всичко започна след като случайно попаднах на уебсайта на проекта. В самото начало дори не знаех на кого трябва да изпращам наблюденията и ги пусках директно на MPC. После се запознах по мейла с организатора на кампанията Патрик Милър, професор по математика и астрономия в университета Hardin-Simmons, в Тексас, който ме включи в екипа на проекта. През това време имах възможността да обработвам наблюдения на множество NEO астероиди, повечето от които открити съвсем наскоро, а данните които изпращахме на MPC бяха от изключително значение за уточняване на орбиталното им движение. В някои случаи тези наблюдения са безценни, поради много краткия времеви интервал в който обектите са достъпни за наблюдение само докато прелитат близо до Земята. На някои от кадрите откривах и нови астероиди от главния астероиден пояс, които поради по малкия интерес, който предизвикват в научната общност често остават непотвърдени или със слабо уточнена орбита.

  Така че това не беше първия нов обект, който намирам на кадрите, но самото му положение близо до северния небесен полюс веднага предполагаше че това не е някой обичаен Main Belt обект. В първия момент когато го видях си помислих че гледам астероида за който е правен кадъра, 2008 EV5, друг потенциално опасен за Земята обект, но след секунди осъзнах че греша. Направих бърза проверка в сайта на MPC и като се уверих че там няма друг известен астероид или комета, пратих астрометрията на Боб Холмс с категоричното мнение че става въпрос за нов NEO обект. По същото време при Боб пристигат измервания и от един учител в Тексас, който по това време е участвал в семинар организиран от Патрик Милър. Всичко се разви толкова бързо, че направо пред очите ми видях как обекта се появява на NEO Confirmation страницата и малко след това е потвърден от други обсерватории. Реакцията на MPC беше наистина светкавична и още на следващия ден излезе анонса за откритието с предварителна орбита показваща че обекта е от класа Apollo, към който спада и най-известния близкоземен астероид Apophis. Тези астероиди имат силно издължена орбита, която в афелия си пресича орбитата на Юпитер, а в перихелия се допира или пресича земната орбита. Тази необичайна траектория са придобили след попадане под действието на гравитационното поле на Юпитер. Новият обект получи означението 2009 BD81 и беше поставен в Sentry  Risk Table, където са всички астероиди с вероятност от сблъсък със Земята. Изчисленията показаха серия от максимално близки преминавания до Земята, първото от които през 2042 година, на по-малко от 35000 км, което в космическите мащаби е нищожно разстояние. Десет дни след откритието наблюденията, които се събраха позволиха да се отхвърли пряката опасност от сблъсък, но поради големите сближавания с нашата планета, които предстоят предполагам че 2009 BD81 ще продължава да поддържа интереса на астрономите и не е изключено един ден към него да бъде изпратена и научна космическа мисия. Интересен факт е че новият астероид не е първият близкоземен обект открит от българи. Първото подобно тяло уловено от наши учени е астероида (4486) Mithra, наблюдаван в далечната 1987 година на Рожен от проф. Шкодров. Най-добрата новина след откритието според мен е че в KAP проекта започнаха участието си група ученици от Варна с ръководител д-р Веселка Радева, които ще имат възможността през следващите месеци да усвоят методите за изследване на близкоземните астероиди и защо не да направят ново интересно откритие. Благодарение на неуморния Робърт Холмс и на екипа от доброволци от целия свят ново интересно откритие не е невъзможно. От август месец за наблюдателните кампании има все още свободни места за нови участници, което означава че от училищата и университетите у нас могат да се включат всички желаещи, след като сформират малък екип и разучат използвания софтуер на сайта на International Astronomical Search Campaign (IASC). Ако IASC получи финансиране, за което вече е подала молба, през тази година за първи път ще бъдат организирани кампании специално насочени към търсене на комети и обекти от пояса на Куйпър, като използва изцяло наблюдателното време на единия от телескопите в ARO.