След 15 години експерименти учени успяха да направят пробив към създаването на изкуствен живот. Американецът Крейг Вентър, един от пионерите в геномиката, обяви с публикация в сп. "Сайънс", че с колегите си в лаборатории в Мериленд и Калифорния са произвели първите "синтетични клетки" - примитивната бактерия, наречена Mycoplasma mycoides.

"Прекосихме изключително важна психологическа бариера. Това промени собственото ми мислене - научно и философско - за живота и как функционира той", заяви Вентър.

Гените на бактерията са били конструирани в лаборатория "от 4 бутилки с химикали и химически синтезиращ агент, като започнахме с информация от компютър". "Това е първият размножаващ се вид на планетата, който има за родител изчислителна машина", допълва Вентър

Това все още не е създаден в епруветка жив организъм. Идеята, родила се през 1995г., е да се използват четири химически съставки на ДНК, известни като маркери A, T, C и G, и да сглобят от тях синтетичен геном. След това вкарали този геном в клетка и успели да го накарат да командва развитието на клетката, докато тя расте и се размножава. За целта е използвана ДНК на малката бактерия Mycoplasma mycoides и я инжектирали в почти опразнени от съдържание клетки на друга  - Mycoplasma capricolum.

Точно заради това Джим Колинс, биолог в Бостънския университет, коментира: "Става дума за геном, съшит като копие на ДНК от организъм, който вече съществува в природата. Не познаваме достатъчно биологията, за да създаваме или да синтезираме живот. Смятам, че сме много далеч от разбирането как може от нулата да се изгради истински изкуствен геном."

Вентър обяснява, че е имало две огромни пречки за постигане на поставената цел. Първата е, че се нуждаели от познание как да направят много голямо "парче" ДНК. Повечето техники за химическо ситнезиране не могат да отидат по-далеч от сглобяването на няколко хиляди ДНК бази. Затова, за да имаш цял геном, трябва да го направиш "на парчета" и да си "съшиеш". "Искахме да направим нещо около 1 милион бази", казва Вентър.

Решението било постигнато като се поставяли малки флагменти от синтезирана ДНК в клетки на бактерии, където те се сглобявали в по-големи вериги, а после тези вериги били допълнително съединявани една с друга. Втората пречка било намирането на начин голямата ДНК да се монтира в клетка без да се разруши в процеса. Намирането на решение отнело още няколко години. Накрая било синтезирано точно копие на генома на бактерията mycoides и геномът бил прехвърлен в сходната capricolum. Последвали още няколко години на опити да накарат полученото "да заработи". "Чуждият" геном накарал "кухата" клетка да расте и да се възпроизвежда. След 30 деления в лабораторните стъкленици имало милиарди синтетични бактерии.

Любопитен момент, свързан с експеримента, е че Вентър е основал компанията "Синтетик геномикс", където смята да използва наученото за ваксини или организми, поглъщащи въглероден двуокис и произвеждащи нов вид биогориво. Миналата година компанията е сключала договор с Exxon Mobil да опита да произведе такова гориво. Стойността на сделката е 600 млн. долара. 

Повече са уникалния експеримент: http://www.jcvi.org/cms/research/projects/first-self-replicating-synthetic-bacterial-cell/overview/

източник:дневник.бг
Американци успяха да създадат "синтетичен живот"