Шок от бъдещето
Ето една интересна статия от блога на Капитал, разглеждаща разбиранията на хората за бъдещето:
Безспорните научни постижения все още не успяват да заличат ирационалните вярвания. А скоростта, с която новите неща навлизат в живота ни, плаши твърде много хората и те панически започват да се вкопчват в старите си ценности.
Едва ли сте пропуснали да забележите, че все повече промени се случват за все по-кратък период от време. Напредъкът създава по-голям избор - помислете за отрупаните рафтове в магазините за електроника, хилядите информационни източници и т.н.
Страничният ефект от това обаче е, че вниманието ни се грабва и задържа по-трудно, а времето, през което трябва да вземем решения, се сгъстява.
В резултат често не успяваме да се адаптираме към новото и затова избираме най-познатото. Социологът Алвин Тофлър описва този феномен още през 70-те и кръщава тази тенденция с термина
"Шок от бъдещето"*
"В бъдещето неграмотните няма да са тези, които не могат да четат. А тези, които не знаят как да учат", казва Тофлър. И добавя: "Промяната не е просто необходима в живота - тя е живота."
Е, 40 години по-късно явно новото идва твърде много на хората и те изглеждат все по-шокирани от технологичните промени и това ги тласка в неочаквана посока. Скорошно проучване на Amarach Research показва как хората в Ирландия стават по-неподатливи на обществените промени. И ако през 1994 г. 27% от анкетираните заявяват, че всичко се случва твърде бавно, през 2009 г. 53% от хората казват, че промените са на твърде високи обороти.
Самият аз наскоро също си дадох сметка, че прогресът изпреварва хората. За пръв път мисълта изникна в главата ми, когато чух моя баща да се чуди как е могъл да работи преди без мобилен телефон. После си дадох сметка, че процесорът на моя смартфон е два пъти по-мощен от първия ми компютър, купен преди 12 години. След това прочетох в популярния технологичен блог Engadget как преди две години суперкомпютър на IBM е успял да пресъздаде половината интелигентност на мишка, а през тази година според Softpedia новата версия на машината вече може да симулира част от мозъка на котка.
Стремителната промяна разделя някои хора в две крайности - за едни тя е болезнена, а други дотолкова свикват с нея, че забравят за постиженията на прогреса и стават агресивни към тях. Първите проявяват носталгия, а вторите се разочароват от науката. И двете групи обаче имат негативни очаквания към бъдещето и действат в съзвучие с теорията на Тофлър.
Всичко това в голяма степен напомня за движението на лудитите. В началото на XIX в. английски работници започват систематично да унищожават машините, защото смятат, че могат да вземат прехраната им.
Когато хората не са доволни от темпа на научния прогрес, се освобождава място за
антилогика, конспиративни теории и ирационални учения
Например по-малко от 40% от американците вярват в теорията за човешката еволюция според изследване на международната социологическа агенция Gallup. Според креационистите хората произлизат от свръхестествено божество.
Милиони хора пък не вярват, че американците са стъпили на Луната. Дори на мен ми е трудно да убедя някои свои приятели, че знамето, забито от Нийл Армстронг на естествения спътник на Земята, стои разпънато заради един метален прът.
България също даде своя принос в теорията на масовите заблуди - малко преди Великден тази година хиляди жители на Хасково прекарват една нощ на открито, след като взимат съвсем насериозно катастрофичната прогноза на един астролог.
Най-простото обяснение на всичко това е, че всичко, недоказано от науката, описва света така, както на човек му се иска, без да е нужна разумна обосновка.
И все пак не бива да забравяме, че прогресът решава повече проблеми, отколкото създава. Именно науката се справя с едрата шарка, убила около 400 млн. души през XX век. Не силните пожелания a ла The Secret, а пилотирани ракети изпращат хора в Космоса. Силата на разума раздробява атома, а не сляпата вяра в паранормалното.
Медиите също са силно подвластни на феномена "шок от бъдещето", защото той продава. Ето само няколко примера от българската преса:
- "Компютърът измести гаджето" - статия в "Монитор" разказва как интернет надделява над живата комуникация сред младите хора. Сякаш мрежата вече не е част от реалността.
- "Щастие в кутия" - материал от "Телеграф" смело твърди, че 95% от любовта между тийнейджърите е само виртуална.
- През последната година се засили обществената психоза в България по повод клетките на мобилните оператори. Досега не е доказано, че излъчвателите причиняват здравословни проблеми, но истерията не спира напук на твърденията на учените, че нормите в страната са в пъти по-строги от препоръките на Световната здравна организация. Вярно е, разбира се, че в България контролът е по-слаб, но това е тема за друг материал.
И все пак не бързайте да хвърлите цялата вина върху медиите. Те пишат за това, което се струва интересно на всички ни. В този смисъл те са проводник, не източник.
А очевидно паранормалното в момента се харчи по-добре от научната фантастика. Сухите числа на сайта WorldWideBoxOffice сочат, че през последната година филмови фентъзи саги като "Здрач" и "Хари Потър" генерират повече приходи от научнофантастични филми като Star Trek и "Терминатор 4". Докато космическата фантастика сбира над $380 млн., "Здрач" - над $600 млн., а последната серия за приключенията на Хари Потър - повече от $900 млн.
За момента съвременните проявления на Тофлъровия феномен може и да ви се струват забавни. Опасността идва в момента, когато, шокирани от бъдещето, хора получат трибуна да разпространяват своите идеи наравно с научните. Още повече, ако те се настанят в образователната система, разпределят бюджети и нареждат приоритети.
Неизбежно ли е всичко това
Не, прогресът едва ли ще се забави въпреки всички наши опити да го отречем. И тук стигаме до другата крайност. До хората, които дотолкова са зависими от удобствата на напредъка, че започват да хвърлят върху него вината за своето нещастие. Причината е, че когато нещо функционира нормално, забравяме за него. Сещаме се едва когато то се счупи. Оплакваме се, когато нямаме ток в батерията на телефона, без да се сещаме, че преди 20-ина години хората не са имали и това.
Част от проблема е, че малко хора извън научните кръгове разбират с какво се занимават изследователите. Затова би било добре да не забравяме откъде сме тръгнали - преди да изобретим самолетите, обикалянето на света за няколко дни е било практически невъзможно. Благодарение на технологиите сега, докато летим, вече може да гледаме клипове в YouTube.
В този ред на мисли би било добре да продължим да извличаме най-доброто от прогреса и да го оспорваме само тогава, когато влиза в противоречие с човешкия морал. И тъй като технологиите се развиват все по-бързо, това вероятно ще се случва по-често. В такива дебати обаче място за ирационални аргументи просто няма.
Шокът от бъдещето е и една от причините обикновено да се проваляме в прогнозите си за това какво ще се случи, защото автоматично пречупваме визията си през своите настоящи виждания и емоции. Вероятно хората през 1900 г. са мечтаели да разполагат с повече места за вързване на конете си 100 години по-късно. Те не са могли да предвидят редица нововъведения като колите и ядрената енергия, които насочват живота ни в неподозирана посока. Лесно е да се "прогнозира", като обърнем поглед назад, но през очите на човека от 1900 г. това е било невъзможно.
И именно защото е трудно да предсказваме бъдещето, то е толкова интересно.
В крайна сметка прогресът изглежда не добър или лош, а неизбежен. В началото новите технологии обикновено се посрещат с недоверие, често с бурна съпротива, но постепенно намират своето място. Спомнете си протестите срещу експериментите с човешки стволови клетки. Когато бъдат трансплантирани, те могат да се превърнат в кост, мускул и т.н. По времето на президента Джордж Буш-младши експериментите с тях бяха ограничени. Неговият наследник Обама обаче либерализира регулацията.
Преди дни САЩ разреши увеличаване на броя видове стволови клетки, с които учените могат да работят. И не чух някой да е твърде шокиран от този факт.
Hi