Бяла
Разкритието в местноста Белите скали, северно от плажа на Бяла, е уникално по своята същност за страната ни. От една страна, там може да се наблюдава границата креда/палеоген, а от друга - границата между два различни "типа" горна креда (платформен и медитерански). Находището е едно от най-богатите на неправилни морски таралежи, което пък го прави особено привлекателно за мен(посещавам го поне веднъж месечно :-)). Геложкият строеж на мястото и действието на морето предразполагат към непрекъснато разрушаване на брегът и образуване на множество свлачища и сипеи. Това от своя страна, разкрива непрекъснато нови пластове и съответно находки и го прави неизчерпаемо. Не се е случвало да се върна с празни ръце оттам. Таралежите могат да бъдат намерени навсякъде - търкалящи се по пясъка, по сипеите, в калните потоци, в самите скали и дори в морето. Ако човек сложи маска и се гмурне, ще установи, че не са рядкост находките по морското дъно. За съжаление(а за някои за радост), тези от морето са "красиво" загладени и естествено почистени, но със загубена завинаги структура на повърхноста. Често изваждането от самата скала е доста трудоемко, но пък си струва - екземплярите са прикрепени съм съответният слой и можеш да гарантираш запазеноста им. Видовото разнообразие е внушително - досега съм определил ~30 вида таралежи оттам, като някои са нови за нашата палеофауна!!!! Освен таралежи, в горнокредните пластове не са редки и амонитите и наутилоидите, които обаче за разлика от таралежите, рядко са с добро качество. В същите пластове(най-вероятно горен кампан), в района на Бяла река, могат да се наблюдават огромни иноцерамусови черупки и отпечатъци...., а някои по-малки - и да се съберат ;-) . В палеоцена, амонитите, иноцерамусите и някои родове морски ежове изчезват. За сметка на това, "оцелелите" претърпяват значителна диверсификация и "запълват" празните ниши и се адаптират успешно към новите, посткатастрофални условия. Някои представители на морските таралежи, достигат внушителни размери, преди да изчезнат завинаги в средата на палеоцена. Големият брой морфологично близки видове, говори за нестабилност на таксономичните групи и приспособителен характер на възникналото ново разнообразие. Сами ще се убедите в това, когато разгледате снимки на таралежи от находището.
Друго благоприятно качество на находките е лесният начин за обработка - понякога е достатъчно старателно измиване с чекта и топла вода. По-"упоритите" ги третирам с малко химия(калиева основа) и лека механична обработка. Тук, малко по-късно, ще пусна снимки на общият изглед на мястото и на част от горнокредните находки. Таралежите от палеоценските(дан) пластове, ще пусна по-натам в темата Палеоген.
Преди да пусна снимките, ще разясня разликата между двата основни "типа" горна креда у нас. При платформеният тип, седиментацията е протичала в плитко, епиконтинетално море. Високата енегрия на водите е индикирана с дребно- до средноразмерен, органогенен детрит и хаотично разположение на запазените черупки(от морски организми с такива!). Видовият състав е с преобладаващи плитководни форми - бивалвии, гастроподи, единични корали, криноидеи, правилни и неправилни морски таралежи, брахиоподи, спонгии, бриозои и др. Амонитите и белемнитите са рядкост и се считат за некробентос(отложени в плиткото, след смърта си) или преотложени.
При медитеранският тип, седиментацията е протичала в по-спокойни условия в средно дълбок морски басейн. Съставът на отложенията е с преобладаващ тинесто-глинест елемент, редуващ се с глинести варовици. Седиментацията е следвала т.нар. цикли на Миланкович, които отразяват образуването и редуването на глини с варовици и образуването на периодити(скали със съответните последователности). Видовият състав е значително по-беден - от бивалвиите са се развивали предимно хипурити(не навсякъде!) и иноцерамуси, амонитите и белемнитите са сравнително чести, морските таралежи са представени само от закопаващи се или полузакопаващи се в тинята форми, криноидеите и единичните корали са изключително редки. Този тип горна креда у нас е развит в Средногорието и в областа на Беленската антиклинала. Връзката между платформеният и медитеранският басейн се е осъществявала вероятно именно в областа на Бяла и малко по на запад. Скалите там се считат за междинен тип въз основа на общи видове.
К/Т границата (която вече се казва К/П между другото) на това място е установена с наличието на иридиев слой и геомагнитно изследване. Смяната на видовият състав също е показателна. Непрекъснатостта на седиментацията в този район дава възможност да се видят сукцесиите в таксономично и палеоекологично отношение. Рязка граница е трудно да се наблюдава, но има тъмен слой, следван от "мъртва" зона. Над нея липсват вече амонитите, белемнитите и иноцерамусите, както и част от видовете таралежи.
Мястото наистина е изключително интересно и уникално за нашата страна. Подобен тип отложения има в Крим, Кавказ, Турция и Южна Европа.
В началото на лятото е възможно да организирам мини експедицийка за всички желаещи :-)
Сега малко снимки:
....реших да продължа с палеоценската(данска) серия от Беленското находище тук, вместо в Палеогена. Така смятам, че ще избягна повторението и "разводняването" на форума.
Както споменах по-горе, видовият състав в Дана се променя значително, въпреки привидно сходните условия с горнокредното море. Очевидно катастрофалното събитие в края на мезозоя е дало отражение и върху дънните организми(специално морските таралежи). Диверсификацията в размерите и формата на род Echinocorys(например), сочат опити за адаптация към палитра от сходни, но не и еднакви условия. Доста други родове не преживяват границата. Едновременно с това има поява на нови, "наследници" на старите. За съжаление, слабата им изученост у нас до този момент не позволява да се направят еднозначни изводи за развитието на отделните таксони във времето.
Малко снимки, илюстриращи разнообразието на палеоценските морски таралежи от находището край Бяла:
Искам да направя още едно малко уточнение за основните типове горна креда.Това което каза фосиломаниак е абсолютно вярно.Медитеранския тип горна креда е съсредоточен в областта на бившите синклинални корита, които са се разпростирали в района на днешния средногорски масив и южното черноморие.Седимените на този тип са отложени в едно S-образно морско корито, с приблизителна дължина 700-800 км и ширина 100-150 км.Средната дълбочина е била около 2000 м. Тъй като дъното е представлявало пукнатина в земната кора, в това море са се изливали обилни количества магма.Затова днес в района се разкриват освен седиментни и множество магмени скали-както интрузивни, така и ефузивни разновидности.
Платформения тип горна креда е разпространен върху Мизийската платформа в северна България.Там морето е било сравнително плитко, спокойно с преобладаваща карбонатна седиментация.
Някои автори (Начев, Султанов, 1990) различават и трети тип горна креда-Карпатски, който обаче у нас е слабо разпространен само в най-крайните северозападни райони.
Преди няколко дни и аз посетих това уникално място и скоро ще кача моите снимки от там!
Честно казано изникнаха повече въпроси отколкото отговори докато обикаляхме крайбрежната ивица на север от централния плаж на бяла. Сега прочетох всичко написано дотук в темата. Доколкото разбирам цялата формация в протежение на поне 5-600 метра на север от плажа е медитерански тип горна креда.
Действително се виждаха много отчетливи ивици в глинестите варовици, които според фосиломаниак са свързани с някакви климатични промени зависещи с циклите на прецесия на земната ос, открити от Миланкович. Ще бъде много интересно да обясниш малко по подробно тази теория как точно се отразява на варовико-натрупването?
Границата с палеогена така и не я открих, може и да съм я пропуснал, но може и да не сме стигнали до точното място. Ще бъде хубаво ако сложим няколко снимки с маркирана граница за да можем да я откриваме по-лесно.
Последния коментар на daudebardia беше много уместен! Действително медитеранския тип горна креда е дълбокоморски и е бил част от дънната плоча на голям воден басейн, продължение на сегашното Черно море навътре в сушата, в района на средногорието и навлизаш поне 6-700 км на запад, част от това море са били и западните средногорски области. Откривал съм медитерански тип горна креда при с. Железница на Витоша!
Много интересен е и факта че това море е било изключително активно във вулканично отношение, вероятно поради субдукцията му под двете плочи, родопската от юг и мизийската от север. Все още не ми е известен точния период когато то се е затворило окончателно, но предполагам че е през късния неоген. Във връзка с това ми е интересно и от кога са най-младите неогенски скали в района на Бяла?
Супер! Чакаме снимките с нетърпение! Това е едно от местата, които и аз съм си набелязал да посетя следващото лято. Искам да те питам какво имаш предвид под платформен и медитерански тип горна креда. Имам долу горе представа, но искам да разбера дали имаш предвид суша и подводна част и как се познава границата между тях. Бибило много интересно да се изследва и границата К/Т която всички знаем с какво се свързва :)